|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Селища >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/179
|
| Вътрешен номер: | 177 |
| Инвентарен номер: | |
| Име: | Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко |
| Описание: | Комплексен археологически обект, обявен за паметник на културата с национално значение, локализиран на 3 км южно от с. Дуранкулак. Големият остров (площ 25 дка) се намира в западната част на лиманно езеро. Културният пласт с дебелина над 3 м, съдържа останки от последователно съществували селища от: Ранен и късен халколит (4600 – 4200 г. пр. Хр.). Регистрирани са 7 строителни хоризонта. Досега са проучени селищата от късния халколит (ІІІ, ІV и V хоризонт). Всяко селище е било градено по предварителен направен план. Сградите са строени в три успоредни редици с посока север – юг, разделени от пресичащи се под прав ъгъл улици. Строителната техника включва висок до 1- 1,20 м каменен цокъл, над който се издига широка 30 – 40 см глинобитна стена, а ъглите и вътрешните стени са укрепени с дървени колове. Площта на двуделните жилища варира от 90 до 120 м2. В центъра на селището от ІV хоризонт е разкрита трапецовидна двуделна сграда с 180 м2 площ, а под нея в етап на проучване е двуетажна сграда, чиито стени от вътре са били украсени с геометрична релефна украса, оцветявани последователно с бяла и червена боя и моделирани от глина букрании – това вероятно е бил храма на селището. Ранна бронзова епоха (3 хил. пр. Хр.) - свидетелство за обитаването на острова е откритият обилен керамичен материал както и откритите могилни гробове в некропола. Късна бронзова епоха (1300 – 1200 г. пр. Хр.). Селището от късната бронзова епоха е разположено на южния и западен склон на острова, оградено от север с масивна двулицева стена от големи необработени камъни. Регистрирани са 4 строителни етапа. Сградите са в абсиден план, с каменни основи и глинобитни стени; една от тях с дължина 18 м вероятно е дворцова. В периферията на селището е открита ковашка работилница. Пещерен храм на богиня Кибела (4 - 3 в. пр. Хр.). На южния склон на острова. Врязан в скалната основа на острова храмът се състои от три зали. Източната зала завършва с абсидна ниша, в която вероятно е била поставена статуя на богинята. Западната зала завършва с подиум, в който е изсечен басейн с улей. Открити са оброчен каменен релеф на Кибела, амфори и луксозна елинистическа керамика. Укрепено прабългарско на богиня селище (9 – 10 в.). Пручени са 240 жилища, капище и еднокорабна църква. На западния бряг на езерото са проучени: Открито селище от късния неолит (5100 – 4700 г. пр. Хр.). Разкрити са жилищни землянки и наземни постройки. Плосък некропол – 1200 гроба от късен неолит и халколит (5100 – 4200 г. пр. Хр.) Могилни погребения от ранна бронзова епоха Гробове и обредни ями – 4 - 5 в. пр. Хр. Късноантичен сарматски некропол – 3 – 4 в. Средновековен некропол - 320 гроба – 9 – 10 в. Мая Аврамова |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко |
| Съхранител: | |
| Дата на създаване: | 6 хилядолетие пр. Хр.-11 в. сл. Христа |
| Период на създаване: | неолит, халколит, бронзова епоха, антична епоха, ранно средновековие |
| Местонахождение: | Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко |
| Библиографски препратки: | Durankulak, Band II Die Prähistorischen Gräberfelder von Durankulak 2002. (Hrg.Todorova H.) Deutsches Archäologisches Institut in Berlin, София, 113.
Boiadjiev J., T. Dimov, H.Todorova 1993. Les Balkans Orientaux. Bases chronologiques. – In: Atlas du Neolithique europeen. L’Europe orientale. E. R. A. U. L., pp. 61-110.
Boyadzhiev Y. 2010. Orientation of the dead during the later Neolithic and early Chalcolithic in the Lower Danube – in: Studia Praehistorica 13, 197-214.
Бонев А. 2003. Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура – края на второто – начало на първото хилядолетие пр. Хр., Разкопки и проучвания ХХХІ, София, 32-33.
Бояджиев Я. 2000-2005. Каменна архитектура от халколитната селищна могила Големия остров при Дуранкулак, Добричко – в: Старини, 63-73.
Тодорова Х. 1984. Добруджа през праисторическата епоха. – В: История на Добруджа, том І, София, 23-71 Тодорова Х. и колектив 1989. Дуранкулак, том 1, София
Тодорова Х. 1986. Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата ера), София
Тодорова Х. и колектив 1989. Дуранкулак, том 1, София Тодорова, Х., И. Вайсов 1993. Новокаменната епоха в България, София. |
| Авторски права: | снимки Тодор Димов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
